Перперикон

Перперикон

Перперико̀н или Перперѐк (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Унищожен е от османските турци в XIV в.

Перперикон се намира на 15 km североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина, дълга 10 km и широка 3 – 4 km (ок. 300 – 370 m над м.р.), през която тече златоносната Перперишка река (Perperischka). Перперикон се намира на десния бряг на реката, над село Горна крепост. Площта му е около 12 km². Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Перперикон е един от стоте национални туристически обекта в България.

Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип с научен ръководител Ст.Михайлов. Скалното светилище представлява огромен планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка. На самия връх е разположен огромен басейн с размери 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. "свещен път", който води към т.нар. "голям храм" - помещение с дължина около 100 m, ширина 10-12 m и вкопаване в скалното лоно на планината вариращо от 3 m до 4.5 m. Вътрешното пространство е проектирано на три нива. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната Енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на Енеолита.

Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с.Горна Крепост, наричан от местното население "джин тепеси" - в превод от турски "Върхът на боговете". Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.