Козник (Рудозем)

Козник (Рудозем)

Ко̀зник е средновековна крепост, построена в местността слабо югоизточно от днешния град Рудозем, вдясно от река Арда, с цел да пази кервански път от Тракия към Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). Древната крепост е наричана от местното население (Е)рим папа или Кечика, Кечикая (от турски keçikaya, кози камък). Заради името си Кечикая се идентифицира от изследователите със средновековната крепост, спомената на гръцки като Κόσνικος (Косникос, тоест Козник) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от противниците му на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.

Жени Такова – Пловдивски археологически музей, посочва, че в средата на ХІVв./1344 г./ цар Иван Александър получава осем родопски крепости- Цепина, Кричим, Перущица, Св.Устина, Станимака, Аетос, Бядън, Козник и Филипопол от византийската императрица Ана Савойска – регентка на малолетния си син Йоан V Палеолог. Те са награда за обещаната ѝ помощ срещу Йоан Катакузин, обявил се за император в Димотика. Това събитие е отразено в „Историята“ на Йоан Кантакузин, хронист и византийски император /1347-1354/.

„ Царицата Анна, патриархът, великият дук и останалите сановници решиха, че трябва да изпратят пратеничество при царя на мизите Александър да влезе в съюз с тях против цар Константин, понеже персийската войска нанасяла вреди и на неговата държава. Той им обещал, ако му дадат като възнаграждение за съюза градовете към Станимака и Цепина и по-малките заедно с войската, която е установена в тях. Те бяха девет: Цепина, Кричим, Перущица, Света Устина, Филипопол, град чудесен и голям, Станимака, Аетос, Бядън, Козник.

Сред населението на Върба, намиращо се източно от нея, крепостта е известна с името Калята (Калето). Според предания на местните помаци, там е живял Ерим папа и пазел златни станове и рудани.

Височината, на която е построена крепостта, има посока изток–запад и държи права линия до 4 километра. Източната половина е изключително висока и скалиста, недостъпна, с отвесни склонове, стигаща до 300 – 350 метра и обрасла с дъб и бук. Крепостта се намира в източната ѝ част. Общата дължина на крепостните зидове е около 180 метра. Обградената от зидовете част е разделена от отвесни скали на източна и западна част. В миналото крепостните зидове се простират и от югоизток, дълги 60 метра, от юг – на три места – общо 85 метра и от северозапад, дълги до 50 метра, но днес крепостните зидове са сринати наравно със земята. Те са направени от необработени ломени камъни от местността и са споени с бял хоросан. Дебелината им варира от 1, 65 до 1, 70 метра.

В самата крепост се намират късове от груба средновековна керамика без глеч. Някои от керамичните късове са с украса във форма на усукана връв. Извън крепостта се намират следи от желязна сгурия.

С локализирането на крепостта Козник са се занимавали К.Иречек /1884 г./ и П.Маринов /1937 г./.Първият я търси около изворите на р.Арда, в съседство със с.Кошница, без да посочва конкретно някаква крепост. Вторият посочва две места- в м.Козия, западно от с.Могилица, общ. Смолян и югоизточно от Горен и Долен Палас /Рудозем/, при скалния масив Кечикая, което в превод от турски означава „козя скала“, където действително се намира крепостта Козник.

В ИАИ т.ХХVІ,1963 г., Д.Цочев публикува данни за името и местоположението на крепостта. Той изказва и мнение, че пълното ѝ археологическо проучване ще даде отговор на въпросите по отношение на принадлежността и предназначението ѝ.